1.02.2008 г., 15:27

Едно

777 0 1

Едно

Днес бях при морето:

то ми говореше,

аз мълчах.  Удивително –

мълчах!

То ме съзерцаваше,

съзерцавах го и аз.

Глезеше се във нозете ми.

Аз целувах мокрото му чело.

Морето се вълнуваше

от срещата. Вълнувах се и аз

и го прегръщах, и се радвах

на доброто му присъствие.

Слънцето – все още сънено –

огряваше лицата ни

(ние му се плезихме и мръщехме,

и тичахме след слънчевите зайчета).

Морето беше синьо и усмихнато,

и мокро, и красиво, и добро.

Морето беше помъдряло и пораснало

- а може би пораснала бях аз...

Толкова предесенно и топло –

обличаше ме в струи от вода!

А аз му подарявах свойто щастие.

Подарих му и косите си,

и две-три стари копчета, и стих,

написан на билетче. Подарих му

и душата си, а то я взе,

за да я пази:

във водораслите я скри

и в рибите, и в песъчинките

                                         и даже

във медузите. Морето

скри ме цялата във себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мишелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...