24 jul 2010, 17:36

Едно 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 1
659 0 2
Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико
съществото ми смело потегля
на смъртта и живота във вечното колело.
Във Светлината Ти златна
и в Любовта Ти
стопявам се аз и изчезвам.
И ставаме с Тебе ЕДНО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »