Не го познавам...

Не! Познавам го...

Но...

Не го разпознавам...

Не мога...

То е едно чувство,

което се е зазидало вътре в мен...

Тъпкано, все натъпквано...

Сдъвквано и предъвквано...

Оплетено в хиляди паяжини,

затикано в най-дълбокото кътче на душата ми...

Най-дълбокото...

И там е тъмно...

Знаете ли?...

Често паля свещи...

Да ми помогнат да го осветя...

Това тъмно място,

Тази бездънна пещера,

Тази тъмница...

Идвам тук често, винаги когато мога!...

Не знам дали наистина ми помага...

Просто искам да вярвам в това...

Трябва да вярвам...

 - Да, така трябва...

    Затова и Сте тук!...

    Но кажете...

    А тъмницата?...

    Тъмницата във Вас...

    Тя осветява ли се?

Не... Не успявам...

Светлината...

Тя никога не стига...

Не достига...

И все пак...

...

Може би така и трябва...

.......................................................