16 jul 2010, 14:58

Едно желание!

  Poesía » Civil
698 0 0

Той не знаеше какво е

да живееш в дом

в покрив изпълнен с

любов и майчина прегръдка...

Той не знаеше какво е

и как е да реагира на това

когато някой го погледне

и каже че е загрижен за него

и че го обича...

Той беше изхвърлен като дете

от собственото му семейство

и сега "умираше" за това

просто да срещне малко

топлина

но не знаеше какво е

да се чустваш така -

щастлив и без вина...

Той обаче силно мечтаеше за

едно и това е

негово семейство да има

и то е да различно

а миналото да закопае

там в тъмните нощи...

Аз вярвам че така ще стане

помогнах му да го повярва

и той сам и да не

му остава само мечта

ето осъществи се

неговото желание

и сега вече не е сам

и е много обичан и засмян...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....