23 jul 2007, 10:47

Едно листенце

  Poesía
871 0 1
 

За веч едно листенце там ще се отрони,

ще падне във дълбоката тъга,

то цвят било е някога тогава,

когато нямало е вечната тъга..

Краят  му дошъл е вече, то потъва

нейде в самота, обляно в кръв,

потъващо в пръстта.

Смъртта го зове, отведе го във своите

покои и никога не ще го върне Тя,

заключи и спомена на Вечността

да го пази зад високите си порти,

за да види колко коварна е Смъртта.

Погреба Тя малкото и тъжно листо,

то можеше все нявга да изстине,

там дълбоко във пръстта...

Дошла е твърде рано май за него,

приветства го с венеца черен:

- Добре дошло при нас, ти не се страхувай!

- О, тук никога сълзи не капят, недей

да ги приветстваш в своите очи,

съдбата е била такава да видиш рано

всички ни сега, ти герой си - запомни го!

Самичко, но герой си, запомни го! Самичко,

плахо, но герой, помни го! Всички ще те

помнят от сега, защото всички се страхуват

от Страха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...