Voodoo-Kukla (Деница Димитрова)

Voodoo-Kukla

18 el resultado

Тъжно-веселият клоун

Voodoo-Kukla

Prosa

Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.
... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която ...

2007-08-25T10:56:09+03:00 1118

Букви от лед

Voodoo-Kukla

Poesía

И нека смъртта ме застигне...
И нека душите изтлеят...
И нека мечтите издигнат...
Англели в хором да пеят...
И нека във мъка оставя, ...

2007-07-31T15:34:55+03:00 993 7

Изсъхваща болка

Voodoo-Kukla

Poesía

Черната роза от болка изсъхва...
Време изтича - пепелта я обгръща...
Положена за веч във стъклен ковчег,
който бе обгърнат в лед...
Стъклени сълзи безкрайно ще рони, ...

2007-07-31T15:34:12+03:00 638

Кръв в мечтите

Voodoo-Kukla

Poesía

Във мъка нещастна горя
и дните горчиво проклинам,
когато във мрак и тъга,
вечно с душите заспивам.
Мрак ще се спусне за веч ...

2007-07-31T15:33:22+03:00 702

Хора със стъклени души

Voodoo-Kukla

Ensayos

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

2007-07-26T21:04:47+03:00 2060 1

Студени Марионетки

Voodoo-Kukla

Ensayos

Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...

2007-07-26T21:04:32+03:00 1304

Кула от карти

Voodoo-Kukla

Ensayos

Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...

2007-07-26T21:04:12+03:00 1839 1

Eternal tears of sorrow

Voodoo-Kukla

Prosa

Черна мъка... черна болка... черен свят...
Две сърца умират славно, гроб до гроб, потъват бавно веч във вечността, кръв при кръвта, пръст при пръстта. Вятърът повява там, листата от кървавите рози, отронили се от студената мъгла. Тя стоеше тук... на гроба му, докосваше с белите си пръсти студената н ...

2007-07-24T12:13:31+03:00 849

Ковчег от лед

Voodoo-Kukla

Poesía

И тъй със непомилвано сърце,
душата се понася в гроба
и в ден, когато тя не спи,
Смъртта с венци я поробва...
Кръвта потича от очите, ...

2007-07-24T12:11:17+03:00 757 3

В мрака

Voodoo-Kukla

Poesía

Писък на гарван се чува над гроба,
клоните скърцат с горчива злокоба.
Сенки на мъртви гонят нощта...
- Утре ще дойде и Тя във пръстта!
Трънни венци и изсъхнали рози, ...

2007-07-24T12:10:37+03:00 718 1

Едно листенце

Voodoo-Kukla

Poesía

За веч едно листенце там ще се отрони,
ще падне във дълбоката тъга,
то цвят било е някога тогава,
когато нямало е вечната тъга..
Краят му дошъл е вече, то потъва ...

2007-07-23T10:47:33+03:00 585 1

Животът е непрекъсната загуба

Voodoo-Kukla

Ensayos

Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...

2007-07-23T10:45:43+03:00 2690

Една малка душа

Voodoo-Kukla

Ensayos

Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...

2007-07-23T10:38:52+03:00 2138 1

Един ден

Voodoo-Kukla

Prosa

Един ден, когато траурната песен над земята ще ехти. Един ден, когато ме няма, Аз ще се чувствам безкрайно щастлива, че вече не съм жива. Тогава ще се родя отново, отново... там някъде високо в небето и дълбоко в морето, а тялото ми ще е някъде в пръстта. Там ще е моят истински дом, който никога не ...

2007-07-22T13:47:35+03:00 1170 1

Стоя и мълча на себе си

Voodoo-Kukla

Prosa

Стоя и мълча на себе си... не знам дори какво искам... дали да умра, или да живея вечно, за да видя края на света. Гледам заобикалящата ме реалност, а всъщност живея в моята нереалност, сътворена от собствената ми илюзия. Гледам истината, но виждам недействителността... Смея се, а всъщност плача... ...

2007-07-22T13:44:59+03:00 887 1

Светът на малките иглички

Voodoo-Kukla

Prosa

Стоиш и гледаш... да, едни мънички, сребърни иглички,набодени по аленото кадифе.
И гледаш замечтан и смутенo, премигваш мълчалив.
Погледай ги, виж колко са красиви... стоят си тихо, кротко в своя ред тъй безмълвни.
Ах, тези малки, мънички топлийки, набодени по аленото кадифе във своя ред. Една до др ...

2007-07-22T13:39:00+03:00 848 1

Застелена смърт

Voodoo-Kukla

Poesía

Смъртта ти застила легло от забрава,
със кикот злокобен изпраща те там,
където за злото ще бъде забава
да гаснеш измъчен във Бездната сам.
Дори и когато със ярост се бориш, ...

2007-07-13T10:51:46+03:00 917 2

Тя стоеше там сама..

Voodoo-Kukla

Prosa

Тя стоеше там, сама, в една от тихите празни зали на НАТФИЗ. Застанала до вратата, съзерцаваше червените завеси на прашната сцена и празните, симетрично подредени столове. Очите й направо грееха. Тя виждаше своите изгубени мечти. Виждаше всичко изгубено, което е оставила, сълзите пълнеха очите й, съ ...

2007-07-09T11:32:08+03:00 1645

Propuestas