23 июл. 2007 г., 10:47

Едно листенце

869 0 1
 

За веч едно листенце там ще се отрони,

ще падне във дълбоката тъга,

то цвят било е някога тогава,

когато нямало е вечната тъга..

Краят  му дошъл е вече, то потъва

нейде в самота, обляно в кръв,

потъващо в пръстта.

Смъртта го зове, отведе го във своите

покои и никога не ще го върне Тя,

заключи и спомена на Вечността

да го пази зад високите си порти,

за да види колко коварна е Смъртта.

Погреба Тя малкото и тъжно листо,

то можеше все нявга да изстине,

там дълбоко във пръстта...

Дошла е твърде рано май за него,

приветства го с венеца черен:

- Добре дошло при нас, ти не се страхувай!

- О, тук никога сълзи не капят, недей

да ги приветстваш в своите очи,

съдбата е била такава да видиш рано

всички ни сега, ти герой си - запомни го!

Самичко, но герой си, запомни го! Самичко,

плахо, но герой, помни го! Всички ще те

помнят от сега, защото всички се страхуват

от Страха!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...