Едно момче
Много време бях сама.
Лутах се от нас до кафенето.
В празна чаша търсех любовта.
Вярвах, че е някъде наблизо.
Иска ми се и до днес да бях сама.
Да не търсех любовта във чашата
с кафето.
На парчета ми разби едно момче
света. Със нявярна обич лъжеше
сърцето.
Сега не смея да изляза от дома.
Страхувам се дори от кафенето.
Едно момче съцето във кристал
превърна. Едно момче...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Николова Todos los derechos reservados
