10 nov 2007, 17:36

Едно момче 

  Poesía » De amor
985 0 5

Много време бях сама.

Лутах се от нас до кафенето.

В празна чаша търсех любовта.

Вярвах, че е някъде наблизо.

 

Иска ми се и до днес да бях сама.

Да не търсех любовта във чашата

с кафето.

 

На парчета ми разби едно момче

света. Със нявярна обич лъжеше

сърцето.

 

Сега не смея да изляза от дома.

Страхувам се дори от кафенето.

Едно момче съцето във кристал

превърна. Едно момче...

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е минало.Забрави и продължи
    красивия си път, животът е пред теб.
    С много обич.
  • Освободи се от мъката, има толкова още момчета, ще срещнеш твоето, Алекс, вярвай!
  • Хм, като изключим малките грешки, би се получил добър стих, ако се пипне тук-там. Дерзай!
  • БРАВО!БРАВО!
  • Много тъжно, но красиво написано!
    Един ден ще намериш момчето, което ще те направи истински щастлива. Пожелавам ти го!
Propuestas
: ??:??