Много време бях сама.
Лутах се от нас до кафенето.
В празна чаша търсех любовта.
Вярвах, че е някъде наблизо.
Иска ми се и до днес да бях сама.
Да не търсех любовта във чашата
с кафето.
На парчета ми разби едно момче
света. Със нявярна обич лъжеше
сърцето.
Сега не смея да изляза от дома.
Страхувам се дори от кафенето.
Едно момче съцето във кристал
превърна. Едно момче...
© Александра Николова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
