19 jun 2007, 12:30

Едно море

  Poesía
1.5K 0 16
 
Аз няма да ти пиша за морето,
за срещите ни, там на Камен бряг,
за всичко туй виновно е сърцето!
То... полудя, когато те видя!

За утрото не искам да напомня,
за приказния изгрев сутринта,
когато морски феи от водата
окъпаха ни в сребърна зора!

За сенките на плачещи дървета,
за сгушените птички във гнезда,
за улицата с име на комета,
за песните на сухите листа!

Ще бъда кратка, толкова, че мога
в един единствен стих да събера.
Това, което силно ме изгаря,
ти толкова години не разбра!

Едно дете от таз любов роди се!
Едно дете напомнящо за теб!
Едно дете, със име на момиче!
Едно море донесе ми късмет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво въображение имаш ,Ани!Красив стих!
  • Много е хубаво! Прекрасно дори
  • edna_jena (Никол Димитрова) 19-06-2007г. 17:44
    Да живее въображението ти, Ани!
    Чрез него ни караш да се докоснем до други светове!!!

    Напълно съм съгласна с теб!Поздравления за чудесния стих!
  • Толкова красива гледка описваш..романтика,обич скрити в спомените ти!Поздрав за чудесните редове!6+ от мен
  • Благодаря на всички за коментарите!
    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...