Мисли подскачат в мъглива тъмнина,
    думи се стрелват навън към дъжда,
    сърцето се блъска в спомените глухи,
    сълзите капят, но очите си остават сухи.

    Бягат мечтания мътни,
    пръскат се, но пак остават плътни,
    оплитат мислите в паяжина сива,
    сливат се с наслада дива...

    Копнежи мамят душата самотна,
    желания връщат болка неохотна,
    безмълвни крясъци отекват в тъмнината,
    но надеждата я няма да спаси душата.

    Притиснато във смъртоносни длани,
    с дихания, отекващи в нощта,
    сърцето шепне думи неразбрани,
    но няма кой да спре смъртта...

    И без сърце стоя, оплетена във мисли,
    но пак ме от любов боли,
    аз дадох ти частица от мене,
    а ти я с твоите ръце уби...