Мисли подскачат в мъглива тъмнина,
думи се стрелват навън към дъжда,
сърцето се блъска в спомените глухи,
сълзите капят, но очите си остават сухи.
Бягат мечтания мътни,
пръскат се, но пак остават плътни,
оплитат мислите в паяжина сива,
сливат се с наслада дива...
Копнежи мамят душата самотна,
желания връщат болка неохотна,
безмълвни крясъци отекват в тъмнината,
но надеждата я няма да спаси душата. ...