11 abr 2007, 9:14

Едно начало

  Poesía
712 0 1


Как всичко свършва и пак започва отначало?
А всеки наш край е едно ново начало!
Но за всичко сме виновни само ние - никой друг
и колкото и да се стараем, не можем да се спрем дотук.
Ако мога да избирам, бих сложила край.
Ако трябва да избирам, бих превърнала и Ада в Рай!
На толкова неща съм готова за теб -
страхувам се от силата, с която владееш моето сърце.
Но продължавам да те следвам -

търпя всяка твоя шега.

Не съм свикнала,

но по-добре, отколкото да използваш лъжа.

Щом те зърна, не зная как, но сърцето ми бясно препуска

и не съм в състояние да се успокоя.

Защо имаш такава власт над мен?

Защо винаги ти прощавам и държиш ума ми в плен?

Цялата се разтрепервам, що за сладка болка е това?

Нима аз самата търся повод,

за да създам поредния скандал?

Кога най-после ще свърши тази игра?

Когато не съм влюбена!

Но сега ако го кажа, това ще е лъжа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би това ще стане , когато не си влюбена , но тогава живота става сив и еднообразен.Имам някои критики към стихотворението , но като цяла е добро.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...