2 jun 2007, 22:35

Едно скромно посвещение на един ВЕЛИК ЧОВЕК

  Poesía
880 0 7

Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си
да посветиш сърцето си
на Поета, на Човека,
с оня поглед устремен!

Бягат думите
от страх, че недостойни са
да изричат, да опишат,
да сътворят такъв поклон!
Страшно трудно е -
те са груби, непристойни са
и безсилни да издигнат,
най-достойния за него ТРОН!

Само времето
и погледът величествен,
тези стихове божествени,
и делото, смъртта...
са емблемата
и вярата ни в бъдното!
Екотът на гневните му песни
ще пребъде върху таз земя!!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...