2 jun 2007, 22:35

Едно скромно посвещение на един ВЕЛИК ЧОВЕК

  Poesía
881 0 7

Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си
да посветиш сърцето си
на Поета, на Човека,
с оня поглед устремен!

Бягат думите
от страх, че недостойни са
да изричат, да опишат,
да сътворят такъв поклон!
Страшно трудно е -
те са груби, непристойни са
и безсилни да издигнат,
най-достойния за него ТРОН!

Само времето
и погледът величествен,
тези стихове божествени,
и делото, смъртта...
са емблемата
и вярата ни в бъдното!
Екотът на гневните му песни
ще пребъде върху таз земя!!! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...