2 июн. 2007 г., 22:35

Едно скромно посвещение на един ВЕЛИК ЧОВЕК

879 0 7

Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си
да посветиш сърцето си
на Поета, на Човека,
с оня поглед устремен!

Бягат думите
от страх, че недостойни са
да изричат, да опишат,
да сътворят такъв поклон!
Страшно трудно е -
те са груби, непристойни са
и безсилни да издигнат,
най-достойния за него ТРОН!

Само времето
и погледът величествен,
тези стихове божествени,
и делото, смъртта...
са емблемата
и вярата ни в бъдното!
Екотът на гневните му песни
ще пребъде върху таз земя!!! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...