2 июн. 2007 г., 22:35

Едно скромно посвещение на един ВЕЛИК ЧОВЕК

883 0 7

Изкушавам се
да посветя сърцето си!
Не поема, нито разказ,
нито стих обикновен...
Заслужава си
да посветиш сърцето си
на Поета, на Човека,
с оня поглед устремен!

Бягат думите
от страх, че недостойни са
да изричат, да опишат,
да сътворят такъв поклон!
Страшно трудно е -
те са груби, непристойни са
и безсилни да издигнат,
най-достойния за него ТРОН!

Само времето
и погледът величествен,
тези стихове божествени,
и делото, смъртта...
са емблемата
и вярата ни в бъдното!
Екотът на гневните му песни
ще пребъде върху таз земя!!! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....