17 abr 2007, 1:33

Едно сърце

  Poesía
1.3K 0 1
 

Едно сърце

Разтуптяното сърце денем търси мрак,

А нощем - светлина.

Но не онази светлина,

що огрява цялата земя,

онази ярка, ненагледна -

слънчевата светлина.

А онази тъмна, непрогледна,

щом нощта се спусне над града

и всичко в мрак потъне,

и останат те двама - сам-самички във града.

Как само слънчевата светлина

ще превърне ги във шепа прах,

а вятърът, що бурен и необуздан,

ще разпръсне ги навеки по света.

Но тяхната любов ще оживей,

дори и след смъртта,

защото през деня техните тела

са бели-пребледнели

и положени са в тъмния ковчег,

и чакат да се спусне мрак.

А щом нощта настъпи и появи се пълната луна

те ще излязат живи, но умрели,

от тъмния си гроб

и ще дирят плячка от човешки същества.

Обречени на вечни мъки в царството на Хадес,

Но още чакат на брега на Стикс

безименната лодка да ги отведе

в царството му тъмно и изпълнено с омраза.

Но те ще дебнат и убиват.

Щом на Луцифер се кланят,

ще горят на вечна клада,

но не от огън, а от тяхната изгаряща любов и мъка,

що изпълнила е техните замръзнали сърца.

И те ще останат заедно във Вечността огромна,

защото...

Разтуптяното сърце денем търси мрак,

а нощем - светлина...

И тях ще ги боли, и те ще страдат,

но те заедно ще са и ще умрат

заедно във вечните си мъки,

на горещата си клада от страстта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • любов, страст, нощ и злоба...някак не се вписват...но е красиво

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...