Едно сърце

Разтуптяното сърце денем търси мрак,

А нощем - светлина.

Но не онази светлина,

що огрява цялата земя,

онази ярка, ненагледна -

слънчевата светлина.

А онази тъмна, непрогледна,

щом нощта се спусне над града

и всичко в мрак потъне,

и останат те двама - сам-самички във града.

Как само слънчевата светлина

ще превърне ги във шепа прах,

а вятърът, що бурен и необуздан,

ще разпръсне ги навеки по света.

Но тяхната любов ще оживей,

дори и след смъртта,

защото през деня техните тела

са бели-пребледнели

и положени са в тъмния ковчег,

и чакат да се спусне мрак.

А щом нощта настъпи и появи се пълната луна

те ще излязат живи, но умрели,

от тъмния си гроб

и ще дирят плячка от човешки същества.

Обречени на вечни мъки в царството на Хадес,

Но още чакат на брега на Стикс

безименната лодка да ги отведе

в царството му тъмно и изпълнено с омраза.

Но те ще дебнат и убиват.

Щом на Луцифер се кланят,

ще горят на вечна клада,

но не от огън, а от тяхната изгаряща любов и мъка,

що изпълнила е техните замръзнали сърца.

И те ще останат заедно във Вечността огромна,

защото...

Разтуптяното сърце денем търси мрак,

а нощем - светлина...

И тях ще ги боли, и те ще страдат,

но те заедно ще са и ще умрат

заедно във вечните си мъки,

на горещата си клада от страстта...