Тя беше стерилна, но на всяка цена искаше да има дете.
Затова се реши на изкуствено осеменяване.
В клиниката извадиха нейна яйцеклетка,
подготвиха я за манипулацията
и имплантираха в нея в съвсем равни части:
оптимизъм от още ненаписана приказка,
гордост от още незаснета теленовела,
възхищение от един несъществуващ мъж,
самочувствие от никога несънуван сън,
възторг от никога неизживяна любов,
решителност от никога неживян предишен живот,
опиянение от неосъществила се сватба...
смесиха всичко в едно и търпеливо зачакаха.
След девет месеца тя роди дъщеричка,
но забрави да я вземе със себе си от родилното.
© Анета Todos los derechos reservados
Нито смисъла,нито поезията