Едно завръщане.

Сутрин зората ме събужда,

от слепотата на нощта проглеждам

забравила колко хубаво е да си желана.

Красота в сърцето! И няма забрана!

Ослепителна любов и душата лети,

нежност, красота и много мечти.

Научих се отново да обичам,

в горещата любов се вричам.

Имат вкус изплакани сълзи

на пролет бяла, на роса! Мрази

горещите парчета оставили следи.

Съдбата съсипва обичта и пак я реди.

Всяка пролет е едно завръщане

към живота, към вярата и влюбване,

което ме кара да се загубвам,

а чувствата се палят и лудувам.

Защо в теб винаги се намирам,

слушам птича песен и се втурвам

с душата нежна и топла като тих ветрец

и пак се завръщам в леглото на слепец.