25.05.2016 г., 20:30

Едно завръщане

460 0 1

                                                          Едно завръщане.

 

 

Сутрин зората ме събужда,

от слепотата на нощта проглеждам

забравила колко хубаво е да си желана.

Красота в сърцето! И няма забрана!

 

Ослепителна любов и душата лети,

нежност, красота и много мечти.

Научих се отново да обичам,

в горещата любов се вричам.

 

Имат вкус изплакани сълзи

на пролет бяла, на роса! Мрази

горещите парчета оставили следи.

Съдбата съсипва обичта и пак я реди.

 

Всяка пролет е едно завръщане

към живота, към вярата и влюбване,

което ме кара да се загубвам,

а чувствата се палят и лудувам.

 

Защо в теб винаги се намирам,

слушам птича песен и се втурвам

с душата нежна и топла като тих ветрец

и пак се завръщам в леглото на слепец.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...