20 oct 2013, 14:52

Еднобой 

  Poesía
365 0 3

ЕДНОБОЙ

 

В морето на живота

неотлъчно си до мен.

Изтласкваш ме нагоре,

към въздух, светлина

или към дълбини ме дърпаш:

- едва дишам, ще умра.

Опитвам се да ти избягам:

със гмуркане,

със плуване,

с летеж,

но ти по-бърза си, не става,

пак заловен съм,

не ще ме изтървеш.

Вълните на съдбата

в една твоя нощ,

родиха те в главата ми,

мисъл страшна,

остра като нож.

Издебнах се и го забих,

със сила и ме заболя,

нали така прободох

своята душа.

 

 

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??