ЕДНОБОЙ
В морето на живота
неотлъчно си до мен.
Изтласкваш ме нагоре,
към въздух, светлина
или към дълбини ме дърпаш:
- едва дишам, ще умра.
Опитвам се да ти избягам:
със гмуркане,
със плуване,
с летеж,
но ти по-бърза си, не става,
пак заловен съм,
не ще ме изтървеш.
Вълните на съдбата
в една твоя нощ,
родиха те в главата ми,
мисъл страшна,
остра като нож.
Издебнах се и го забих,
със сила и ме заболя,
нали така прободох
своята душа.
© Лордли Милордов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
