Еднобой
ЕДНОБОЙ
В морето на живота
неотлъчно си до мен.
Изтласкваш ме нагоре,
към въздух, светлина
или към дълбини ме дърпаш:
- едва дишам, ще умра.
Опитвам се да ти избягам:
със гмуркане,
със плуване,
с летеж,
но ти по-бърза си, не става,
пак заловен съм,
не ще ме изтървеш.
Вълните на съдбата
в една твоя нощ,
родиха те в главата ми,
мисъл страшна,
остра като нож.
Издебнах се и го забих,
със сила и ме заболя,
нали така прободох
своята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
