13 dic 2016, 23:55

Еднорогът се влюби

1.6K 1 9

Не бях сигурна

ти или беше над оная звезда

или зад всякоя,

но аз те търся през деня

ти си невидим,

ти си тишина,

ти си небе,

ти си в мен.

Аз съм Вселена,

а ти си около над, зад, пред оная звезда.

Не търси логика –

тя отсъства.

Няма магия –

нищо общо и с чудеса.

Това е една истина, необяснима –

усещана от най-интимното кътче на духа,

чувство: на празнота,

               на изгубеността,

               на ненамирането,

                на търсенето,

                на отсъствието.

това не е обикновена история

това е една приказка,

равняваща се на хиляда,

но без сюжетна линия,

без кулминация,

без принц и принцеса.

Приказка без начало, отсъства и края,

но чувствата са в магическа хармония,

вплетени една в друга – сякаш е мелодия –

нота по нота.

Моцарт съм – свиря симфонията на любовта !

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сишарп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря: )
  • Филофско добро
  • благодаря , харесвам изразените с много чувства , изчерпателни коментари
  • Красиво е! В теб има нещо изключително специално. Харесва ми метафората с еднорога... много. Пиши и споделяй! Ще чакам да прочета още от теб. За мен споменатото оплитане е чаровно. Човек излиза от лабиринта само когато се престраши да влезе вътре и да го премине. За да се излезе, трябва да се влезе. Света не е само начало и край, той е път и затова съществува кръговрата, където всеки край е ново начало. Замисли ме. Добре дошла!
  • по-скоро се омотах с "онова" , което е до звездата .Но да факт е , че съществува някакво омотане -някак си

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...