Сишарп (Сишарп)
6 41
Dec 13, 2016, 11:55 PM

Еднорогът се влюби 

  Poetry » Love
1288 1 9

Не бях сигурна

ти или беше над оная звезда

или зад всякоя,

но аз те търся през деня

ти си невидим,

ти си тишина,

ти си небе,

ти си в мен.

Аз съм Вселена,

а ти си около над, зад, пред оная звезда.

Не търси логика –

тя отсъства.

Няма магия –

нищо общо и с чудеса.

Това е една истина, необяснима –

усещана от най-интимното кътче на духа,

чувство: на празнота,

               на изгубеността,

               на ненамирането,

                на търсенето,

                на отсъствието.

това не е обикновена история

това е една приказка,

равняваща се на хиляда,

но без сюжетна линия,

без кулминация,

без принц и принцеса.

Приказка без начало, отсъства и края,

но чувствата са в магическа хармония,

вплетени една в друга – сякаш е мелодия –

нота по нота.

Моцарт съм – свиря симфонията на любовта !

 

 

© Сишарп All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря: )
  • Филофско добро
  • благодаря , харесвам изразените с много чувства , изчерпателни коментари
  • Красиво е! В теб има нещо изключително специално. Харесва ми метафората с еднорога... много. Пиши и споделяй! Ще чакам да прочета още от теб. За мен споменатото оплитане е чаровно. Човек излиза от лабиринта само когато се престраши да влезе вътре и да го премине. За да се излезе, трябва да се влезе. Света не е само начало и край, той е път и затова съществува кръговрата, където всеки край е ново начало. Замисли ме. Добре дошла!
  • по-скоро се омотах с "онова" , което е до звездата .Но да факт е , че съществува някакво омотане -някак си
  • Нещо си се омотала с "оная звезда", но втората част е достатъчно добра! Нали може да сме честни?
  • Благодаря
  • Хубаво е много,поздравления!
Random works
: ??:??