Едва ли
Извинявай, едва ли казвам го така,
прости ми, забранено ли е да греша?
Повярвай, за мен това е нетипично,
обичам те открито, искрено и лично!
Вземи - това ми е сърцето,
но виж - то спира, при което
желание отвътре ме изгаря
да искам теб, а нека да не ида в Рая.
И всеки ден критерии се налагат:
един ги мрази, на друг пък му прилягат.
И сграбчват те жестоко като паразит,
а любовта... е просто дефицит.
Но знай, че след последния ми стих
да те обичам - сам това реших,
и когато всичко свърши след завоя,
тогава знам, че няма да си моя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Енев Todos los derechos reservados
