20.10.2011 г., 16:38 ч.

Едва ли 

  Поезия » Любовна
564 0 3

Извинявай, едва ли казвам го така,
прости ми, забранено ли е да греша?
Повярвай, за мен това е нетипично,
обичам те открито, искрено и лично!
Вземи - това ми е сърцето,
но виж - то спира, при което
желание отвътре ме изгаря
да искам теб, а нека да не ида в Рая.

И всеки ден критерии се налагат:
един ги мрази, на друг пък му прилягат.
И сграбчват те жестоко като паразит,
а любовта... е просто дефицит.
Но знай, че след последния ми стих
да те обичам - сам това реших,
и когато всичко свърши след завоя,
тогава знам, че няма да си моя.

© Живко Енев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??