ЕДВА ЛИ ЩЕ ПОЛУЧА ОТГОВОР
Защо ме научи така да обичам
да не познавам себе си
да сричам късна пролет
когато зимата е толкоз близка
Защо ме научи на очакване
когато пътищата са затворени
и заличени
далеч от Бога
Защо
защо Любов
не съм била за тебе никога готова
макар да се въргаляше в Душата ми
като синдром от Рая
Защо ме научи на болката отново
когато мислех че е стерилизирана
и опитомена
закачена като орден
на ревера на съдбата ми
Защо Любов
като Сизиф
търкалям камъка ти и мечтая
под него да утихна...
© Радосвета Миркова Todos los derechos reservados