Oct 21, 2009, 11:24 PM

Едва ли ще получа отговор

  Poetry » Love
628 0 1

ЕДВА ЛИ ЩЕ ПОЛУЧА ОТГОВОР

 

Защо ме научи така да обичам

да не познавам себе си

да сричам късна пролет

когато зимата е толкоз близка

Защо ме научи на очакване

когато пътищата са затворени

и заличени

далеч от Бога

Защо

защо Любов

не съм била за тебе никога готова

макар да се въргаляше в Душата ми

като синдром от Рая

Защо ме научи на болката отново

когато мислех че е стерилизирана

и опитомена

закачена като орден

на ревера на съдбата ми

Защо Любов

като Сизиф

търкалям камъка ти и мечтая

под него да утихна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Миркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...