Ефир в недрата

9 oct 2009, 12:16

Poesía » De amor

612 0 4

като воденичен камък лежа в краката ти

ти кълвеш зърна за полет до боговете

аз ги смилам да нахраня човеците

с крила сменяш одеждите

и към небесата поглеждаш

аз очи към земята навеждам

за да търся корена на надеждата

любовта е хоризонталната линия

дето от днес ни разделя

тихо на пръсти пристъпила тя

уморено подвива колене

да се роди не успя

а вече от болката стене

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anahid (Анахид Чальовска)

2009-11-10T23:40:58+02:00

Ех, тази любов... Линията винаги я има, но от нас зависи кога и дали да я прекрачим...
ananel (Нелиса)

2009-10-15T23:38:15+03:00

и ние стенем още от раждането си...
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-10-10T14:13:46+03:00

Тежко звучи!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-10-09T12:40:32+03:00

Хоризонта е нисък... много нисък понякога...
в краката ти може да падне,
или като аксиомата на две прави линии -
разделени, но в пространството винаги заедно...
Ефирен си...