Ефир в недрата
като воденичен камък лежа в краката ти
ти кълвеш зърна за полет до боговете
аз ги смилам да нахраня човеците
с крила сменяш одеждите
и към небесата поглеждаш
аз очи към земята навеждам
за да търся корена на надеждата
любовта е хоризонталната линия
дето от днес ни разделя
тихо на пръсти пристъпила тя
уморено подвива колене
да се роди не успя
а вече от болката стене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
