като воденичен камък лежа в краката ти
ти кълвеш зърна за полет до боговете
аз ги смилам да нахраня човеците
с крила сменяш одеждите
и към небесата поглеждаш
аз очи към земята навеждам
за да търся корена на надеждата
любовта е хоризонталната линия
дето от днес ни разделя
тихо на пръсти пристъпила тя
уморено подвива колене
да се роди не успя
а вече от болката стене
© Милко Христов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
