26 nov 2020, 22:47

Ефирна

  Poesía » Otra
1.5K 6 3

Мъглата на прага на зимата

полага шепи върху земята,

пази пламъчето,

Теб,

топлинката 

в заслон от длани,

който искам да съм аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рисуваш приказки и живот! Образите са плътни, а същевременно – ефирни. Леко парадоксално, но при теб осъществено на практика. Простота, чистота на картината като фон на богатство от чувства. Пиши, имаш голяма дарба!
  • Нежно!
  • "заслон от длани"... всеки би се чувствал добре в желани топли длани...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...