Ефирна

Poetry » Other

1.5K 6 3

Мъглата на прага на зимата

полага шепи върху земята,

пази пламъчето,

Теб,

топлинката

в заслон от длани,

който искам да съм аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

limeruna (Йоана)

Рисуваш приказки и живот! Образите са плътни, а същевременно – ефирни. Леко парадоксално, но при теб осъществено на практика. Простота, чистота на картината като фон на богатство от чувства. Пиши, имаш голяма дарба!

2021-05-01T08:11:38+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Нежно!

2020-12-23T16:43:21+02:00
pavli (Павлина Петрова)

"заслон от длани"... всеки би се чувствал добре в желани топли длани...

2020-11-27T10:14:51+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0