И сега какво?
- Стоп-кадър.
Драмата завършва ей така.
Ами живите?
- Те нека страдат.
Егоистка бях, такава ще умра.

Не направих нужното дори за себе си.
Не желах сама да се спася.
Подарих си болката на другите,
Не помислих, че ще ги раня.

Предпочетох лесното, приех съдбата си,
"подвига" ми тя не оправда.
И сега съм тук, сама със себе си,
да изкупвам вечната вина.

И за прошка молих ги, но те не чуваха,
примирени пред олтара на скръбта.
А гласът в главата ми без жал повтаряше:
"Егоистка бе, такава и умря!"