Jan 11, 2011, 9:03 PM

Егоистка

  Poetry » Other
568 0 0

И сега какво?
- Стоп-кадър.
Драмата завършва ей така.
Ами живите?
- Те нека страдат.
Егоистка бях, такава ще умра.

Не направих нужното дори за себе си.
Не желах сама да се спася.
Подарих си болката на другите,
Не помислих, че ще ги раня.

Предпочетох лесното, приех съдбата си,
"подвига" ми тя не оправда.
И сега съм тук, сама със себе си,
да изкупвам вечната вина.

И за прошка молих ги, но те не чуваха,
примирени пред олтара на скръбта.
А гласът в главата ми без жал повтаряше:
"Егоистка бе, такава и умря!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алексиана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...