25 abr 2008, 11:38

Егоизмът на една жена и циничността на един мъж

  Poesía
769 0 2
Дадох ти име и цвят,
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там,
да ми напомняш за преди,
а ти остана с надеждата
да спре да те боли.
И днес се върнах,
притисна ме със две ръце,
към себе си лицето ми обърна,
но не бях предишното дете.
Заболя ни май... и двамата.
Че си един от хилядите ми мъже,
а в ума ми грачи грозно враната,
че аз съм нужното ти слънце.


Не съм те забравила
и не съм се от тебе отрекла.
Виждам колко ме обвиняваш,
че на другиго в любов съм се врекла.
Когато тя си отиде, за теб ме боля.
И паля й свещи, за нея се моля.
Отидох си, защото ме обичаше.
Отидох си от нуждата за свобода,
Боже, и всеки друг на тебе приличаше,
и за всекиго бях просто опора...

Прости ми, моля те,
прости ми...
за егоизма и циничността,
че не намерих в себе си сили
да бъда след материалните неща.
Че не намерих надежди
да бъда твоя жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • тук ще замълча... по-добре ще е...
    за да не останеш грешно мнение за мълчанието ми
    ще кажа само , че ми хареса
  • след тях за него

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...