~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
25.04.2008 г., 11:38 ч.

Егоизмът на една жена и циничността на един мъж 

  Поезия
610 0 2
Дадох ти име и цвят,
а беше безлична картина.
И поканих те в моя свят,
преди към никъдето да замина.
А ти остана там,
да ми напомняш за преди,
а ти остана с надеждата
да спре да те боли.
И днес се върнах,
притисна ме със две ръце,
към себе си лицето ми обърна,
но не бях предишното дете.
Заболя ни май... и двамата.
Че си един от хилядите ми мъже,
а в ума ми грачи грозно враната,
че аз съм нужното ти слънце.


Не съм те забравила
и не съм се от тебе отрекла.
Виждам колко ме обвиняваш,
че на другиго в любов съм се врекла.
Когато тя си отиде, за теб ме боля.
И паля й свещи, за нея се моля.
Отидох си, защото ме обичаше.
Отидох си от нуждата за свобода,
Боже, и всеки друг на тебе приличаше,
и за всекиго бях просто опора...

Прости ми, моля те,
прости ми...
за егоизма и циничността,
че не намерих в себе си сили
да бъда след материалните неща.
Че не намерих надежди
да бъда твоя жена.

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

  • тук ще замълча... по-добре ще е...
    за да не останеш грешно мнение за мълчанието ми
    ще кажа само , че ми хареса
  • след тях за него
Предложения
: ??:??