25 jun 2006, 11:20

Ех , живот

  Poesía
898 0 1

Безкраен ден и дълга тъмна нощ
на пръв поглед бавни времена.
Ала невидимо препускат в галоп
и преминават с неусетна бързина.

Дали да бягам , за да ги догоня
не е по силите на никой май това.
А и защо , нима  ще  ги  забавя,
дори да искам невъзможно е сега.

Е нека бързат , но да бягат в тръс
поне живея , и това  сега е  много.
В живота всеки носи  своя   кръст
и сам си търси свой мотив и лого.

Не се оплаквам , не за туй говоря
просто споделям  своята съдба.
А тя е сходна с мнозинството  хора
и затова позната е и смислена борба.

Не битка , а борба в тила е нашето
едно сражение ,що водим всеки час.
Гоним се донкихотовски с времето
а в битката воюваме със самите нас.

Живеем тъй и сили не намираме
загледани  там някъде във целта,
да съхраним това което имаме,
да оценим красотата във света.

19.05.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Етчи, стиховете ти ми допадат много...ще си позволя само една малка корекция в правописа, за което те моля да не се сърдиш! "Тръст" се пише без "т" т.е. тръс...тренирала съм много години нещо подобно и терминологията ми е позната.Иначе имаш моите шестици за стиховете.Хубав ден мило момиче!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...