25 jun 2006, 11:20

Ех , живот

  Poesía
897 0 1

Безкраен ден и дълга тъмна нощ
на пръв поглед бавни времена.
Ала невидимо препускат в галоп
и преминават с неусетна бързина.

Дали да бягам , за да ги догоня
не е по силите на никой май това.
А и защо , нима  ще  ги  забавя,
дори да искам невъзможно е сега.

Е нека бързат , но да бягат в тръс
поне живея , и това  сега е  много.
В живота всеки носи  своя   кръст
и сам си търси свой мотив и лого.

Не се оплаквам , не за туй говоря
просто споделям  своята съдба.
А тя е сходна с мнозинството  хора
и затова позната е и смислена борба.

Не битка , а борба в тила е нашето
едно сражение ,що водим всеки час.
Гоним се донкихотовски с времето
а в битката воюваме със самите нас.

Живеем тъй и сили не намираме
загледани  там някъде във целта,
да съхраним това което имаме,
да оценим красотата във света.

19.05.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Етчи, стиховете ти ми допадат много...ще си позволя само една малка корекция в правописа, за което те моля да не се сърдиш! "Тръст" се пише без "т" т.е. тръс...тренирала съм много години нещо подобно и терминологията ми е позната.Иначе имаш моите шестици за стиховете.Хубав ден мило момиче!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...