Ех, море, ти шир безкрайна!

Ти муза си за някои от нас.

За други си любов нетрайна,

за трети пък си пясък и вода.

Зависи кой, как те възприема,

дали ще търси нещичко във теб?

Отговор на някоя дилема 

или пейзаж към уискито със лед?

На всеки действаш ти различно,

спомени оставяш ти безкрай

и гледайки те, някак си мистично

привличаш всеки в този земен рай.

Символ си на радост и желание,

на щастие, любов, но и тъга.

Отмора си за всяко тяло и съзнание, 

приказно си, като пролетна дъга.

Ех, море, море безкрайно!

Прекрасно си дори и във студа.

Пленяващо, красиво и омайно,

но за мен си само пясък и вода.