6 jul 2014, 21:39

Ех, море, море

  Poesía » Otra
591 0 0

Ех, море, море.

Днес пак съм при теб.

Гледам те колко си красиво,

със сините вълни, с чайките,

с вятъра който така нежно ме докосва.

Ех, море, море.

Усмихнат съм, с усмивката която ти ми подари.

Гледам те, и си мечтая.

Дали ще намеря жената,

която ще е толкова красива, колкото си ти.

Дали ще бъде като вятъра,

който така нежно ме докосва.

Дали ще ме дари с любовта.

Ех, море, море.

Тръгвам си сега.

Тръгвам си с усмивката, която ти ми подари.

Не те оставям само.

Оставям те с децата, които ги правиш така щастливи.

Ех, море, море.

Колко много те обича моето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско кирилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...