Jul 6, 2014, 9:39 PM

Ех, море, море

  Poetry » Other
590 0 0

Ех, море, море.

Днес пак съм при теб.

Гледам те колко си красиво,

със сините вълни, с чайките,

с вятъра който така нежно ме докосва.

Ех, море, море.

Усмихнат съм, с усмивката която ти ми подари.

Гледам те, и си мечтая.

Дали ще намеря жената,

която ще е толкова красива, колкото си ти.

Дали ще бъде като вятъра,

който така нежно ме докосва.

Дали ще ме дари с любовта.

Ех, море, море.

Тръгвам си сега.

Тръгвам си с усмивката, която ти ми подари.

Не те оставям само.

Оставям те с децата, които ги правиш така щастливи.

Ех, море, море.

Колко много те обича моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско кирилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...