Patrizzia (Надежда Ангелова)
2062 18150
25 dic 2023, 12:21

Ех, мъко моя, лудост вечно млада 

  Poesía » De humor
224 8 12

Защо, любов, си толкоз докачлива?
На пръсти знаем всички номера.
Да съм покорна хич не ми отива,
как себе си и теб да разбера?

 

Ти искаш да владееш, аз се дърпам,
все някоя се цупи. Докога?
Овенът, мила – да го вържеш в кърпа,
копита ще стърчат или рога.

 

Трещя ли, ти се правиш, че те няма,
метлите си кръстосваме. Нали,
жени сме. Между лудост, грях и драма
и двете крием колко ни боли.

 

И музика гърми, и кюнци падат,
от хиляди затръшнати врати...
Ех, мъко моя, лудост вечно млада,
която този мъжки свят върти.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??