3 mar 2007, 19:23

Ех, този кръговрат

  Poesía
1K 0 1
Отново будилника
тишината разрязва.
Едва повдигнала глава
и вече усеща, как тежестта на деня я смазва.

Става с боен вик,
да се предаде отказва.
Закъснява за работа само с миг,
но шефа и пак забелязва.

И там едни проблеми
и там една борба.
Особено дружелюбни колеги
и клюкарстват зад гърба.

Уф, най-после идва вечерта
и дълго чаканото питие,
споделено с приятелка една,
разказвайки всяка своето битие.

Прибира се уморена, с клюмнала глава.
Бързичко заспива, даже с грима.
И отново на сутринта
будилника разрязва онази позната тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иянира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено се надявам това да е само творческа измислица.Много гадно битие...Иначе прекрасно си го описала.Браво!
    Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...