Отново будилника
тишината разрязва.
Едва повдигнала глава
и вече усеща, как тежестта на деня я смазва.

Става с боен вик,
да се предаде отказва.
Закъснява за работа само с миг,
но шефа и пак забелязва.

И там едни проблеми
и там една борба.
Особено дружелюбни колеги
и клюкарстват зад гърба.

Уф, най-после идва вечерта
и дълго чаканото питие,
споделено с приятелка една,
разказвайки всяка своето битие.

Прибира се уморена, с клюмнала глава.
Бързичко заспива, даже с грима.
И отново на сутринта
будилника разрязва онази позната тишина.