3 мар. 2007 г., 19:23

Ех, този кръговрат

1K 0 1
Отново будилника
тишината разрязва.
Едва повдигнала глава
и вече усеща, как тежестта на деня я смазва.

Става с боен вик,
да се предаде отказва.
Закъснява за работа само с миг,
но шефа и пак забелязва.

И там едни проблеми
и там една борба.
Особено дружелюбни колеги
и клюкарстват зад гърба.

Уф, най-после идва вечерта
и дълго чаканото питие,
споделено с приятелка една,
разказвайки всяка своето битие.

Прибира се уморена, с клюмнала глава.
Бързичко заспива, даже с грима.
И отново на сутринта
будилника разрязва онази позната тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иянира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено се надявам това да е само творческа измислица.Много гадно битие...Иначе прекрасно си го описала.Браво!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...