3 мар. 2007 г., 19:23

Ех, този кръговрат

1K 0 1
Отново будилника
тишината разрязва.
Едва повдигнала глава
и вече усеща, как тежестта на деня я смазва.

Става с боен вик,
да се предаде отказва.
Закъснява за работа само с миг,
но шефа и пак забелязва.

И там едни проблеми
и там една борба.
Особено дружелюбни колеги
и клюкарстват зад гърба.

Уф, най-после идва вечерта
и дълго чаканото питие,
споделено с приятелка една,
разказвайки всяка своето битие.

Прибира се уморена, с клюмнала глава.
Бързичко заспива, даже с грима.
И отново на сутринта
будилника разрязва онази позната тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иянира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено се надявам това да е само творческа измислица.Много гадно битие...Иначе прекрасно си го описала.Браво!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...