3.03.2007 г., 19:23

Ех, този кръговрат

1K 0 1
Отново будилника
тишината разрязва.
Едва повдигнала глава
и вече усеща, как тежестта на деня я смазва.

Става с боен вик,
да се предаде отказва.
Закъснява за работа само с миг,
но шефа и пак забелязва.

И там едни проблеми
и там една борба.
Особено дружелюбни колеги
и клюкарстват зад гърба.

Уф, най-после идва вечерта
и дълго чаканото питие,
споделено с приятелка една,
разказвайки всяка своето битие.

Прибира се уморена, с клюмнала глава.
Бързичко заспива, даже с грима.
И отново на сутринта
будилника разрязва онази позната тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иянира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено се надявам това да е само творческа измислица.Много гадно битие...Иначе прекрасно си го описала.Браво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...