24 jun 2009, 23:50

Ехото на любовта 

  Poesía
1457 0 26
Разделям себе си от теб
и се превръщам във мълчание,
но ти усещаш всеки трепет,
и няма нужда от старание.
И няма нужда от сълзите ни,
и от надежди няма нужда,
онази болка във очите ни
предрича - утре ще съм чужда.
Но днес е още твърде рано,
и има още миг за нас,
на хризантеми ми ухае
от спомена за твоя глас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??