24.06.2009 г., 23:50 ч.
Ехото на любовта
Разделям себе си от теб
и се превръщам във мълчание,
но ти усещаш всеки трепет,
и няма нужда от старание.
И няма нужда от сълзите ни,
и от надежди няма нужда,
онази болка във очите ни
предрича - утре ще съм чужда.
Но днес е още твърде рано,
и има още миг за нас,
на хризантеми ми ухае
от спомена за твоя глас. ...
и се превръщам във мълчание,
но ти усещаш всеки трепет,
и няма нужда от старание.
И няма нужда от сълзите ни,
и от надежди няма нужда,
онази болка във очите ни
предрича - утре ще съм чужда.
Но днес е още твърде рано,
и има още миг за нас,
на хризантеми ми ухае
от спомена за твоя глас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Яна Вълчева Всички права запазени
Предложения
-
-
Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...
-
Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...
-
Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
