24.06.2009 г., 23:50 ч.

Ехото на любовта 

  Поезия
1138 0 26

 

Разделям себе си от теб

и се превръщам във мълчание,

но ти усещаш всеки трепет,

и няма нужда от старание.

И няма нужда от сълзите ни,

и от надежди няма нужда,

онази болка във очите ни

предрича - утре ще съм чужда.

Но днес е още твърде рано,

и има още миг за нас,

на хризантеми ми ухае

от спомена за твоя глас.

 

Предричам мигове на слабост,

заричам се да си простя -

виновна ще е мойта младост

и ехото на любовта...

 

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??