Разделям себе си от теб
и се превръщам във мълчание,
но ти усещаш всеки трепет,
и няма нужда от старание.
И няма нужда от сълзите ни,
и от надежди няма нужда,
онази болка във очите ни
предрича - утре ще съм чужда.
Но днес е още твърде рано,
и има още миг за нас,
на хризантеми ми ухае
от спомена за твоя глас.
Предричам мигове на слабост,
заричам се да си простя -
виновна ще е мойта младост
и ехото на любовта...
© Яна Вълчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
