Разделям себе си от теб
и се превръщам във мълчание,
но ти усещаш всеки трепет,
и няма нужда от старание.
И няма нужда от сълзите ни,
и от надежди няма нужда,
онази болка във очите ни
предрича - утре ще съм чужда.
Но днес е още твърде рано,
и има още миг за нас,
на хризантеми ми ухае
от спомена за твоя глас.
Предричам мигове на слабост,
заричам се да си простя -
виновна ще е мойта младост
и ехото на любовта...
© Яна Вълчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
