Jun 24, 2009, 11:50 PM

Ехото на любовта 

  Poetry
1131 0 26

 

Разделям себе си от теб

и се превръщам във мълчание,

но ти усещаш всеки трепет,

и няма нужда от старание.

И няма нужда от сълзите ни,

и от надежди няма нужда,

онази болка във очите ни

предрича - утре ще съм чужда.

Но днес е още твърде рано,

и има още миг за нас,

на хризантеми ми ухае

от спомена за твоя глас.

 

Предричам мигове на слабост,

заричам се да си простя -

виновна ще е мойта младост

и ехото на любовта...

 

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??