Jun 24, 2009, 11:50 PM

Ехото на любовта

  Poetry
1.6K 0 26

 

Разделям себе си от теб

и се превръщам във мълчание,

но ти усещаш всеки трепет,

и няма нужда от старание.

И няма нужда от сълзите ни,

и от надежди няма нужда,

онази болка във очите ни

предрича - утре ще съм чужда.

Но днес е още твърде рано,

и има още миг за нас,

на хризантеми ми ухае

от спомена за твоя глас.

 

Предричам мигове на слабост,

заричам се да си простя -

виновна ще е мойта младост

и ехото на любовта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...