9 jun 2007, 10:03

Ей

Poesía

706 0 2

Ей, видях те как се усмихваш
с усмивката ти, леко крива,
засмях се заради нея тихо
и рязко се почувствах щастлива!

Ей, аз те видях как се смееш
с онзи смях, за теб привичен!
Колко много трябва да живееш!
Колко малко стига да обичаш!

На Стоян

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

peteto_1001 (Петето)

Всичките ми стихове през последните 8 месеца (а аз пиша поне по 3-4 на ден) са за Стоян, така че- да, той ме отключи...но след като отключи МОЕТО сърце побърза да заключи СВОЕТО

2007-06-13T10:22:51+03:00
divin (Дивин)

Кой е Стоян?....Той те е отключил...Сега е момента да покажеш на всички тука колко и как те провокира!!! Радвам се , че си изпълнена с истински чувства! Давай ...

2007-06-09T10:41:53+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0